Business is booming.

Наследницата на лекарската фамилия Султови- Елена: Медицината е част от мен, научих се на самодисциплина в Германия

Многото учене не е мит, има задължителни стажове – те вярват, че всеки случай ще се запамети и ще ти помогне, когато станеш лекар, разказва 21-годишната бъдеща гинеколожка Елена Султова. Тя завършила езикова гимназия в Благоевград. Студентка е по медицина в 4-и курс в университета в Мюнхен „Лудвиг Максимилиан”.
– Как решихте да учите медицина и как реагираха близките ви?
Родителите ми са лекари и медицината е част от разговорите вкъщи. Завършила съм езикова гимназия с немски и затова дойдох да уча в Германия, пише 24chasa.bg .Родителите ми винаги са ме подкрепяли, но не са искали да наложат своето. От тях съм видяла освен тази подкрепа – мотивация, и финансови възможности.
– Как избрахте университет, в който да учите?
Кандидатствах само в Германия и Англия. Отговорностите като лекар биха били оправдани единствено ако съм достатъчно компетентна. Затова исках да придобия възможно най-доброто образование и да работя с най-различни нови уреди. За Англия беше невъзможно с българска диплома, защото нямаме лабораторен опит и не ни смятат за достатъчно компетентни. Трябва да караш техните подготвителни години, за да кандидатстваш медицина. Това наклони везните за Германия.
– Кое е най-ценното, на което ви учи университетът?
Самодисциплината. Научих се да се грижа за себе си и да подреждам приоритетите си. И преди бях разумна, но тук се научих да организирам всичко – как и по колко да уча. Ако бях в България, нямаше да стане толкова бързо – ще се прибера вкъщи, някой ще ми изпере и сготви. Бях достатъчно мотивирана да си кажа, че е трудно, но ще успея. С медицинския език нямах проблем, защото започнахме с анатомия и латински термини. Повече проблеми имах с разговорния – типични за Бавария изрази, които не знаех. Езикът не поставя бариера да учиш, а да правиш приятелства бързо, колкото в България. Хората са много учтиви, но не са толкова топли и отворени като нас.
– Кое е различното в обучението по медицина в България и в Германия?
В Германия много повече се финансира образованието, нормално е, защото държавата е по-богата. Още от началото имаме възможност да ходим в болници и да общуваме с пациенти и да усетим каква е комуникацията. Друга разлика е, че в България си с докторска титла още като завършиш. В Германия обучението е 6,5 г. Това включва и половин година за писане на докторантура и защита на докторска степен, за да станеш доктор на медицинските науки. Без него си лекар, но ако искаш пред името ти да пише доктор, трябва да защитиш степен.
Първо намираш позиция, понякога не отнема 6 месеца, а 1 година, в която работиш в лаборатория по теза и защита пред комисия. В Германия след 2-ата година имаме държавен изпит – писмен и устен, който е много труден и така се пресяват студентите. В моя випуск в Мюнхен започнахме 900 души, а след изпита сме 400. Оценката от него става 1/3 от дипломата ти за лекар и не може да имаш невзети изпити, преди да се явиш на този държавен изпит. Имаш право на 3 опита за него, ако не го вземеш, чакаш половин година.
След 3-ия път ти се отнемат правата за 7 г. да учиш медицинска наука в Германия, Австрия и Швейцария. Всеки, който иска да учи медицина в Германия, трябва да знае, че не е мит колко много учене има. В началото дори действа депресиращо, но се стягаш и учиш. Особено за изпита след 2-и курс, който е изпитание и за психиката. При нас изпитите са всеки месец – няма сесия, а постоянно има изпити. Но и в България, и в Германия можеш да станеш прекрасен лекар.
– Успявате ли да работите?
Работя в център за развиване на практически умения към медицинския факултет. Ако някой търси нещо, се обръща към мен, също резервирам отделни стаи, в които студентите се обучават да работят с ехограф, с различни назогастрални сонди.
– Как минава един ваш ден?
Договорът ми е за 10 часа седмично. Един мой ден минава с много, много учене. Първите 2 години ми беше ужасно трудно, загърбваш всякакво свободно време – спорт, сериали, излизане с приятели. Не бях подготвена, че ще е до такава степен – 7 дни в седмицата учене от сутрин до вечер.
– Избрали ли сте специализация?
Клоня към гинекологията – виждаш даването на нов живот и помагаш. Майка ми е гинеколог и се уча.
Има ли лекар, който вие следите, защото е направил нещо ново или добро в професията?
Да, Кипрус Николаидес от Англия. Обучил е много българи и се води бащата на феталната медицина.
Помага на много пациенти, приемани за нелечимиОще не съм проучила възможността да се обучавам при него, защото имам 2 г. и половина, като едната е практическа. Имаме възможност 4 пъти по 3 месеца да правим стаж в чужбина. Бих направила стаж в Англия или Америка, за да видя къде се чувствам добре и за специализация. В Германия много се обръща внимание на стажовете във ваканциите – първите 2 години трябва да направиш 3 месеца в болница. Много германци избират Тайланд, Виетнам, защото там им дават големи възможности да се учат.
В Германия, докато си 1-и и 2-и курс, ти позволяват да сменяш чаршафи и да помагаш – основни неща. Немислимо е да биеш инжекции или взимаш кръв. Страните от Азия нямат достатъчно персонал и не се държи толкова на хигиена, затова им дават много възможности да се учат. Сега съм 4-и курс и имаме задължителни стажове и практики. Те вярват, че ако видиш някакъв случай ти се запаметява в съзнанието.
Понякога може да дойде повече, защото има практики на 1 час от Мюнхен, но си задължен и не питат. Позитивно е, защото виждаш как се работи и в други специалности. Важно е да имаш обща представа за всичко – при мен може да дойде пациент с гинекологичен проблем, но той може да е възникнал от друга система и трябва да можеш да го разпознаеш.
– Може ли България да се превърна в добро място за специализации, за да останат повече лекари?
Да, като се връщам, виждам голям напредък във всички сфери, не само в медицината. Вървим по правилния път, като не съм решила дали искам да се върна, или да остана в Германия, а това е позитивен знак, че може да предложи нещо родината ти.
– Затварящи и фалиращи болници, недостигащ персонал, недофинансирана система. Така изглежда здравната ни система. Имате ли решения и какви може да са те?
Има решение, но е свързано с по-добро финансиране. Лечебните заведения затварят, защото медицинският персонал е недоволен от заплащането, лекарите са неоценени, а са учили толкова години. Четох, че чистач на летище получава 2 пъти повече. Ако се чувстваш щастлив и имаш мотивация да работиш, нещата ще потръгнат.
Въпросът е дали държавата има средства. Хората, които заминават, е заради заплащане или че не могат да си намерят място за специализация. Специализант първа година в Германия получава чисто около 1800 евро, но тук и стандартът е по-висок. Ако приравним, може би разликата няма да е чак толкова голяма. Когато станеш обаче лекар, тогава става голяма.
– Виждаме неуважително и лошо отношение към лекари. Какво трябва да се промени?
Ако кажеш на германец, че учиш медицина, виждаш как веднага се променя и се отнася с много повече респект. В България трябва има повече диалог, за да се избегне агресията.
– На какво ниво е здравеопазването у нас?
На доста добро. Била съм на стаж в български болници, където лекарите са много квалифицирани лекари. В обществото обаче се преиначава, че има много лекари, които не знаят какво правят. Не е така! Най-голямото удовлетворение е да знаеш, че си помогнал. Много лекари заминават за чужбина заради заплащането.
– Коя е справедливата заплата, която лекарският труд заслужава?
Зависи от специалността. Български лекари, които заминават за Германия, се насочват към малки градове, защото реализацията е по-лесна там.
– Какво мислите за нулевия прием медицина държавна поръчка в Софийския университет?
За мен винаги е било много чудно да учиш медицина платено. Не е оправдано да уча от сутрин до вечер, за да взема изпит, а някой да си плати и да стане доктор. Не е честно спрямо бъдещите пациенти.

Comments are closed.