Business is booming.

Благоевград остава „Столица на санирането“, но не съвсем

Контролът при санирането на жилищни сгради по Националната програма за енергийна ефективност се затяга. За целта предстои да бъдат направени промени в правителствено постановление от 2015 г. Това става ясно от одобрения от Министерски съвет доклад за напредъка по изпълнението на
управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма за 2017 г., съобщи правителствената пресслужба.

Причина за затягането на контрола са редица случаи на некачествени обекти – паднала изолация поради липса на дюбели при по-силен вятър, наводняване на апартаменти заради разкриване на покрива, недовършена работа и т.н.

Към момента има осигурено финансиране и подписани договори с Българската банка за развитие (ББР) на 2022 сгради за около 2 млрд. лв. Договорите бяха сключени още по времето на втория мандат на премиера Бойко Борисов. Към края на 2017 г. са стартирали дейности по обновяване на 98.5% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране.

Финансирането по програмата е замразено от края на 2016 г., заради изчерпания ресурс от около 2 млрд. лв. Желаещите държавата да им обнови блоковете за сметка на всички българи, обаче са общо 5326 жилищни блока, показва регистърът на заявените искания за финансиране в ББР. Това означава, че към момента 3304 блока очакват решението на правителство и парламент дали ще
отпуснат нови средства за това.

Очакванията са решение по този въпрос да бъде взето в края на тази година с приемането на бюджета за 2019 г. Кметове от всички политически
партии подкрепят програмата и настояват за отпускане на нови милиарди. През следващата година предстоят и местни избори, което, ако се съди от опита, силно покачва шансовете за продължаване на програмата.

Общо 49 699 жилища в 769 многофамилни жилищни сгради са въведени в експлоатация през 2017 г. в цялата страна след обновяване по Националната програма за енергийна ефективност, е посочено в доклада. Това е 1.2 на сто от общия броя жилища у нас, които са близо 4 млн. по
данни на НСИ за 2016 г.

В съобщението до медиите не е посочено колко е струвало обновяването на тези 769 жилищни сгради. Няма данни и колко излиза санирането на един квадратен метър. Това беше един от проблемите, за който прокуратурата беше сезирана от служебния кабинет на Огнян Герджиков. Причината
санирането с държавни пари (около 300 лв./кв.м) излизаше тройно по-скъпо спрямо това по сходната европейска програма (около 100 лв./кв.м). Прокуратурата обаче отказа да образува проверка с аргумента, че констатациите били прекалено общи.

Правителството на Бойко Борисов предприе коригиращи мерки и намали пределно допустимите цени, както и допустимите дейности. Така отпаднаха екстри като, например, соларни панели на покрива, които оскъпяваха санирането и намаляваха парите за подалите вече заявления.

Оповестените публично данни от доклада показват, че в столицата няма интерес към безплатното саниране, въпреки че тук живее близо една трета от населението на страната. За 2017 г. са били санирани само 5 жилищни сгради, толкова колкото и в Разград. Не става ясно дали това се дължи на
нежелание на столичани или заради тежката бюрокрация и бавна работа на администрацията по избор на фирми изпълнители.

Други градове с малко санирани сгради са петият по големина град у нас – Русе – с три блока. Толкова са направени и във Видин. Най-малко сгради от областните градове през миналата година са санирани в Добрич – само две.

В същото време няма промяна в топ три на градовете с най-много санирани блокове – Благоевград (93), Бургас (91), Хасково (81). В Благоевград и Хасково обаче излязоха журналистически разследвания, че най-много поръчки са взели фирми, близки до управляващите. Случаят в Хасково дори стигна до парламента, заради атаката от страна на БСП срещу „дрийм тима“ на Делян Добрев.

След първата тройка по обновени жилищни сгради се нареждат Пловдив и Стара Загора (по 47), Кюстендил (46), Смолян и Пазарджик (по 29), Враца, Варна и Велико Търново (по 28) Габрово (23), Кърджали (22), Ямбол (20), Търговище (15), Шумен (14), Силистра (13), Сливен (10), Ловеч (9),
Плевен (8).

В доклада се посочва, че в края на 2017 г. в процес на изпълнение на строително-монтажни работи са били 528 сгради, вследствие на което ще бъдат обновени 38 643 жилища. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обновени още 51 010 жилища в общо 712 сгради, от което се очаква да се възползват 109 хил. души.

Comments are closed.