Business is booming.

„Ех, при Бай Тошо беше друго… В България днес нищо не се произвежда“

Чували сте я тази фраза, нали? Било то от таксиметрови шофьори, инженери, продавачи, пенсионери и други граждани, които не следят отблизо икономическата статистика, но това не им пречи да имат формирано мнение по доста икономически въпроси.

Е, колкото и да е странно за някои, в България се произвежда, при това все повече. От години в икономиката протича траен процес на преструктуриране, при който едни отрасли се развиват бързо и увеличават дела си в икономиката, а други се свиват и намалят тежестта си. Сред растящите отрасли е индустрията, която от 2000 г. насам се развива с добри темпове и с изключение на кризисния период (2009-2010 г.) увеличава брутната си добавена стойност, т.е. произвежда все повече. Делът ѝ в икономиката също се увеличава от началото на хилядолетието – от 21% в брутната добавена стойност през 2000 г., индустрията през 2017 г. вече отчита дял от 24%.

Освен промишлени стоки, икономиката на България произвежда и все повече услуги, които също често остават незабелязани. ИКТ секторът, аутсорсингът на бизнес услуги и финансовият сектор са сред все по-важните сектори на икономиката, ако съдим от техния принос към нея. ИКТ секторът вече има дял от 5,5% в брутната добавена стойност (спрямо 3,2% през 2000 г.), аутсорсингът (който де факто е основната част от „професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности“) – 6,1%, а финансите и застраховането – 7,5%. В същото време, секторът, който „губи почва“ най-видимо в местната икономика последните 17 години, е селското стопанство – въпреки огромните субсидии за него по линия на Общата селскостопанска политика и националните доплащания. При обществените услуги (администрация, здравеопазване, образование и др.) и недвижимите имоти също има спад в дяловете, но доста по-малък.

А ето и какви стоки се произвеждат все повече в България. Подотраслите на преработващата промишленост, които се развиват най-силно от 2000 г. насам, са металните изделия, електрическите съоръжения, мебелите, каучуците и пластмасите, частите за коли, машините, съоръженията и оръжията, компютърната и комуникационната техника, колелата, хартията и картона, металите и др.

При споменатите производства нарастването на продукцията от началото на 2000 г. до януари 2018 г. е далеч над средното за преработващата промишленост и в някои случаи достига до 3-4 пъти (виж таблицата по-долу; маркираните подотрасли са с ръст над средния за преработващата промишленост). Причината за експанзията обикновено е висока конкурентност на външните пазари и значителен износ на продукцията, което се потвърждава и от данните за износа, пише дневник.бг.

Единственият отрасъл със спад на производството от 2000 г. насам са тютюневите изделия – заради здравните политики, покачването на цените заради ръста на акцизите, нелегалния пазар и като цяло – свиването на потреблението на такива продукти в цяла Европа и развитите страни.

Сред подсекторите с относително слабо представяне (т.е. ръст под средния за целия сектор) пък са кожите, текстилът, обувките, дървения материал, напитките, храните и др. Всички те традиционно се числят към стоките с относително ниска степен на преработка и съответно – относително ниска добавена стойност. За разлика от тях, повечето от секторите, които растат бурно от 2000 г. насам, са такива, приети за сектори с висока добавена стойност – машините, електрическите съоръжения, компютърната и комуникационната техника, компонентите за коли, велосипедите и др.

Това преструктуриране на производството към сектори с по-висока добавена стойност се вижда и в данните за външната търговия и по-конкретно – в тези за износа. Видно е, че големият „печеливш“ от преструктурирането на икономиката, промишлеността и износа са именно инвестиционните стоки, които се числят към стоките с висока добавена стойност. Те увеличават своя дял в износа повече от двойно от 2000 г. насам – от 11 на близо 26%. Към тях се числят машините, уредите и апаратите, електрическите машини, транспортните средства, частите за тях и други инвестиционни стоки.

Забележителното е, че всички подсектори на инвестиционните стоки без изключение увеличават дела си в износа на страната. Това преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност се случва за сметка на всички останали големи продуктови групи – енергийни ресурси, потребителски стоки, суровини и материали. Това не означава, че техният износ намалява, напротив – просто неговият ръст е относително по-бавен спрямо този на инвестиционните стоки.

Все пак е важно да се отбележи, че в споменатите три групи, чиито дял общо в износа се свива, има продукти, които се радват на увеличаваща се тежест във външните продажби. Така например, в потребителските стоки делът на храните нараства; същото се отнася и за суровините за производство на храни, които също са с чувствително по-голям дял през 2017 г.
Като цяло, данните за БВП, промишленото производство и за износа показват следното:
1/ българската индустрия се развива добре от 2000 г. насам и увеличава своята тежест в икономиката, като това се дължи основно на експанзията на преработващата промишленост;
2/ в преработващата промишленост се наблюдава трайна тенденция на преструктуриране към по-голям дял на подотрасли с висока добавена стойност за сметка на такива с по-ниска степен на преработка;

3/ този процес на преструктуриране се диктува основно от външните пазари и отразява конкурентоспособността на българските производители на стоки с относително висока добавена стойност.

Иначе в страната нищо не се произвежда. Сн. НСИ

Comments are closed.