Business is booming.

9 г. след клането в Осиково! Извергът Панюков не платил нито лев кръвнина на почернените родители

“Вече 9 г. се чудим защо живеем. Животът ни е ад! Не знаем на кой свят се намираме. Дните ни минават като в страшен сън и се стряскаме от кошмарите. Спя по двайсетина минути и скачам. Не помагат и  антидепресантите”, плаче 62-годишната Фикра Парапанова от гърменското с. Осиково, тъща на убиеца.

Преди 9 г. зетят ѝ Манчо Панюков закла зверски двете си деца – Иво, на 6 г., и Еди, на 9 г. Запали къщата на тъстовете си Фикра и Мурад Парапанови, където се бяха събрали десетина роднини, както и жена му Биляна. Тя пострада най-тежко от пожара и месец по-късно почина. Окончателната присъда, която садистът получи за жестокото престъпление, е доживотен затвор без право на замяна.

Сега Фикра и мъжът ѝ Мурат са останали съвсем сами. Синът им Младен почина при катастрофа няколко месеца преди голямата трагедия. Без син и дъщеря, без двете им единствени внучета, възрастните хора
са се затворили в къщата си, пият по една шепа хапчета и са изгубили смисъл от живота. По цял ден стоят в кухнята, телевизорът работи като за фон на убийствената тишина. Наскоро с помен почетоха
смъртта на внучетата си, след това имаше още два помена за всички роднини, които си отидоха след трагедията отпреди 9 г., пише 24 часа.

Зверството, което Манчо извърши, няма аналог в страната ни. Потресени бяха дори полицаите, разследващите, съдии и прокурори, които са се нагледали на какви ли не извращения. И до днес няма логично обяснение за това зловещо престъпление. Нищо не подсказвало, че ще се стигне до трагедията, почернила живота на десетина роднински семейства.

Фикра и Мурат Парапанови девета година не могат да се отърсят от кошмара( на снимката). Манчо от с. Скребатно и красивата Биляна от съседното с. Осиково се оженили през 1998 г. На 17 юни 2000 г. се ражда синът им Еди, на 1 юни 2003 г. – Иво. До май 2008 г. семейството живяло в Гоце Делчев в апартамент на родителите на Биляна. Манчо работил в строителството и като шофьор, но останал без работа. След това се преместили в Осиково при родителите на жена му. Имали финансови проблеми и често се карали.

На 2 февруари 2009 г. всички заминали отново в апартамента в Гоце Делчев, за да продължат да живеят там. Когато пристигнала, Биляна видяла, че в жилището липсват хладилник, пералня,
телевизор, микровълнова, дивиди, които Манчо заложил. Двамата отново се скарали и на следващия ден майката с двете си малки деца се върнала при родителите си на село. Решила окончателно да напусне мъжа си. Манчо пък се прибрал в родното си село Скребатно, но не при баща си, с когото били скарани от години, а при свой братовчед.

Нощувал там и на 4 февруари около 9 ч отишъл при полицейски инспектор в кметството в Осиково. Разказал му за скандала с жена си и го помолил като посредник да говори със съпругата му, за да се сдобрят. Полицаят изпълнил молбата и отишъл в дома на Биляна. Тя му предала, че е решила да остане с децата при родителите си и че ѝ трябва време да размисли за бъдещето им. Тези нейни думи полицаят предал на съпруга. Тогава разгневен, Манчо взел решение да убие нея и децата си. От мъж в Осиково купил туба с 6 л бензин, а от друг взел нож с обяснението, че му е нужен да заколи агне.

Около 17 ч заедно с големия си син Еди отишъл в заведението “Дупката” в Осиково, където си поръчал алкохол, а детето започнало да играе на компютрите. По-късно дошъл и малкият му син Иво. Манчо почерпил всички в заведението по едно пиене. Междувременно говорил с жена си по телефона да се съберат отново. Обещал ѝ, че ще започне работа и ще си върне заемите. Тя му отговорила като на
инспектора – че ѝ трябва време. В същото време в кухнята на втория етаж в къщата на родителите ѝ се събрали техните близки. Гостували сестрите на майка ѝ – Анифе, Емилия и Биляна с мъжа си Малин.

Около 20,20 ч Манчо взел тубата с бензин и заедно с децата тръгнал от заведението. Стигайки до къщата, се качил на втория етаж. Ритнал силно вратата на кухнята, пристъпил една крачка и започнал да разлива бензина по пода и върху хората, след което запалил клечка кибрит. Всичко в стаята пламнало.

Иво и Еди се уплашили от огъня и хукнали да бягат навън. Баща им ги подгонил. Настигнал първо 6-годишния Иво на около 1-2 м от пристройката към къщата. Хванал главата му и с нож прерязал гърлото му, като разрязал и ухото. Оставил мъртвото си дете и подгонил другия си син. На 50 м от къщата надолу по улицата догонил и 9-годишния Еди. Притиснал му главата към земята и също му прерязал гърлото.

Върнал се в двора на горящата къща и започнал да търси съпругата си, за да убие и нея. Всичките осем души, които били вътре, горели като факли. Мурат и дъщеря му Биляна скочили през терасата в снега с викове за помощ. Биляна успяла да стигне до стая на приземния етаж и се скрила с баба си Емине в банята.

Баща ѝ Мурат пък видял на плочките пред къщата трупа на малкото си внуче, взел го на ръце и хукнал по улицата. Малко след това видял и второто дете на улицата в кръв.

Манчо пък, след като не успял да открие и заколи и жена си, излязъл от двора и тръгнал към гората. Стигнал до изоставена плевня, където се скрил и заспал. Малко по-късно полицаите го открили. Цялото село се събрало да гаси пожара в къщата. В болница са транспортирани обгорелите, като петима от тях са откарани директно в “Пирогов”.

Жена му Биляна, с 85% изгаряния, почина на 3 април. Леля ѝ Емилия бе с 21% изгаряне на лицето, горни и долни крайници. Другата ѝ леля Анифе – с 21% изгаряния. Бащата на Биляна Мурат
бе с 42%изгаряния на лицето, двете ушни миди, долната челюст, шията,гърба, седалището, ръцете и краката. С 22% по лицето и крайниците бе Малин Парапанов – съпруг на лелята на Биляна, която също се казва Биляна. На всички са направени пластики и присаждане на кожа от здрави места. След повече от месец четиримата бяха изписани.

На 19 април 2010 г. в 21,50 ч Манчо чу доживотната си присъда без право на замяна. Убил е Еди и Иво с по 2-3 трионообразни движения с 30-сантиметров нож. Децата са починали за секунди.

Панюков бе осъден да плати около 280 хил. лв. на пострадалите и 12 хил. лв. разноски по делото. Не платил нито стотинка. Няма изгледи и да плати занапред. “Нищо не може да ни върне най-милите хора! Седем мъртви за една година. Тоя звяр затри целия ни род. И тези, които останахме, сме болни, ходим по лекари, пием по една шепа хапчета”, нарежда през сълзи Фикра Парапанова. Мъжът ѝ Мурат се опитва да я успокои, за да не ѝ прилошее.

Месец след голямата трагедия на 4 март 2009 г. починала баба Шукра, майка на Фикра и трите ѝ сестри. Три дни след нея си отишъл и Тефик, който е мъж на обгорялата сестра Анифе.

“Докато тя бе в “Пирогов”, той беше непрекъснато до нея. Дни след като я изписаха, и той почина от стреса. Мъжът ми Малин се спомина пък през ноември същата година. И той не удържа на изживения ужас. Лекарите в София успяха да го възстановят от изгарянията, но стресът си каза думата”, разказва Биляна Парапанова, сестра на Фикра. Тя се пенсионирала преди няколко години и от Гоце Делчев се върнала в къщата на мъртвите си родители в Осиково.

Мисълта, че зверският убиец е жив, хранят го, гледат го, лежи по цял ден в затвора, не им дава мира. Молят се да не бъде заменена доживотната му присъда с по-лека.

“Чухме, че той се надявал да излезе и дори се закани, че ще отмъщава. Преди няколко години изпрати страшно заплашително писмо до мен и дъщеря ми от 32 страници. Пишеше, че щял да наказва виновните. Този звяр дори си мисли, че не е виновен! Пише, че живеел, за да отмъщава и да убива. Друго писмо не е пращал, но пък преди няколко месеца се обади по
телефона”, казва Биляна Караилиева, леля на починалата Биляна.

В един ден в рамките на около час от непознат номер той се обадил на тъща си Фикра. “Дай да чуя сина ти”, ми каза и след това мълчеше.
Сигурна съм, че е той. След това звънял и на сестра ми и мълчал в слушалката. Защо му дават достъп до телефон, за да ни тормози”, ядосва се Фикра.

Comments are closed.