Business is booming.

Защо да ядем йодирана, а не хималайска сол?

Употребата на йодирана сол, а не хималайска или други видове сол, е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравето на щитовидната жлеза.

Това стана ясно на Практическа конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от Медицински факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и подкрепена с лектори ендокринолози от Българското дружество по ендокринология. Тя е част от проекта Euthyroid – най-мащабното общоевропейско проучване върху йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза.

Още през 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България, заедно с най-известните си ученици проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков правят масов скрининг на един милион българи и установяват, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този значим здравен и социален проблем налага старта на масова йодната профилактика в страната. Това се е случило 32 години преди ООН да обяви йодния дефицит за глобален здравен проблем и да набележи стратегии за неговото решаване.

Тази година се навършват 60 г., откакто в България се провежда държавна политика за преодоляване на йодния дефицит чрез йодиране на солта с цел профилактика на заболявания на щитовидната жлеза и за раждането на здрави и умни български деца. По този повод Българското дружество по ендокринология започва информационна кампания, чиято цел е да събуди вниманието на обществото към последиците от йодния дефицит.

Тревожен е фактът, че близо четиристотин хиляди българи, на възраст между двадесет и осемдесет години имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават за първи път по време на случайно участие в скрининг.

„Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от Здравната каса амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременността жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет да се подлагат скрининг за тези заболявания”, обясни проф. Борисова – председател на Българско дружество по ендокринология и началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ Софиямед.

„Когато бременната жена не приема йодирана сол, необходима за производството на тиреоидни хормони, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони. Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и започва да има собствена продукция на хормони едва към шестия месец”, обясни проф. д-р Анна-Мария Борисова.

Проф. Людмила Иванова от Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски” координатор на проекта EUthyroid за България съобщи, че част от проекта е проследяване на три кохортни проучвания майка – дете в държави с различен йоден прием: „Проследявани са жени с различен йоден прием преди забременяване и по време на бременността, както и тяхното поколение за нивото на когнитивната функция. Предварителните резултати сочат, че при йоден дефицит на бременната честотата на говорна патология у поколението е по-висока.”

В тази връзка проф. Михаил Боянов добави, че се проучва и връзката между йодният дефицит и повишена честота на Синдрома на дефицит на вниманието. На събитието специалистите подчертаха, че една от основните мисии на масовата йодна профилактика е всяка жена да влезе в бременността си с адекватен йоден прием, съответно с нормален тиреоиден статус. Много от бременните жени, особено в големите градове употребяват алтернативни видове сол, смятайки ги за по-полезни. Рискът от системна употреба на алтернативни видове сол е заради тяхното ниско съдържание на йод и наличието на примеси и замърсители, включително радиоактивни вещества, което може да възроди йодния дефицит в България.

„Агенцията по безопасност на храните би трябвало да провежда системен мониторинг на съдържанието на йод в солта и на качеството на алтернативните видове сол. Това, което трябва да се изпълнява е Постановлението на Министерски съвет от 1994 година, което задължава на територията на Република България да се предлага единствено йодирана сол, която да отговаря на приетите стандарти”, добави проф. Иванова.

Доц. Боян Нончев от Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив цитира изследвания, според които прекалено големи количества йод също не са полезни. Прекалено многото йод увеличава риска от автоимунни заболявания, но в региони с йоден дефицит. Оптималното количество йод се постига с приемането на храни приготвени с йодирана сол – хляб, мляко, сирене, както и от рибата”, категоричен е доц. Нончев.

Comments are closed.